вторник, 5 ноември 2013 г.

..

Съседката отгоре пере чаршафи всяка сутрин.
Точно в седем. А може би във осем.
В зависимост от часовия пояс.
Битието й се е изтъркало до бяло.
И при натиск ще се сцепи по средата.
Тя пере живота си.
Наивно, постоянно, със упорство.
Чаршафите реват притиснати във ваната.
Петната се оттичат във канала.
Обезсрамени, бледи, кротки, се спускат по тръбите.
Петната от чаршафите се раждат.
Или умират /всъщност е едно и също/.

Важен е шумът. На центрофугата, която те изтисква.
Смила те. Изпира те от всичките петна.

Покорно се изнизвам през вратата. Заключвам бавно.
Връзвам си обувките по стълбите.
Шумът остава някъде отгоре,
докато слизам тичешком.

Усещането всъщност е подобно –
като това, което чувстват и петната –
оттичам се в канала.


И вече ми мирише на лайна.

Няма коментари:

Публикуване на коментар