сряда, 26 ноември 2014 г.

Под крилото се е сгушила
неподвижната сган.
Не виждам дали са отворили човки.
Знам, че чакат да бъдат нахранени.
Мокро е. Мирише на мокри пера
и на дъжд.
И тогава виждам,
че пространствата зад гърба ни са празни,
а човките са отворени.
Животът понякога е точно това –

червей, предаван от гърло в гърло.

неделя, 9 ноември 2014 г.

.

Тишината е като конец -
хлабав в средата
и опънат откъм двата си края.
Кара ни да се движим по нея
като циркови артисти.
Внимателно,
стъпвай внимателно.
След първата дума
ще бъдеш хвърлен на публиката.

сряда, 5 ноември 2014 г.

Отпечатъци

От обветрената страна на слънцето
лятото се премести
към другата.
Споменът изгоря
и кърпата, на която лягахме
само през август - също.
Върху нея се отпечатаха
гърдите, торсовете, лицата –
и продължаваха да се взират в слънцето.