петък, 30 август 2013 г.

Прозрение/Лицемерие

Обърнат в огледалото
този свят не ме удовлетворява.
Той не е добър наяве.

Наопаки дори е отвращаващ.

А нощем е съновидение.

Търся форма.

Ясно.

Всичко ще прекъсна тук.

Здравейте.

Добър ден.

И....

Всичко е прекрасно.

Смърт

Във четири сутринта
телата са на възел.
Утрото проправя си тунели
в плътта на този свят.

Тесни бели пътища,
които преминават през кожата,
нацепват я на ленти,
изгарят я.

Играят с нея.

В нежната игра на смърт.

Но нека да оставим тук телата.

За малко да умрат.

* * *

Пътеките се сведоха до нищо.
Изгасна онзи път.
Единствен за навън.
Сега пилеем дните си.
Разнищваме.
Онези монолози.
Всеки в своя кът

Пътеки няма. Казах вече.
Те са минало. Не бъдеще.

Нали?

Така съм уморена.
Животът ми протича на вълни.
Не морски. Радио и ток
протичат през гангрената на времето.

А време няма.

Чувстваш го и ти.

сряда, 21 август 2013 г.

* * *

Летните тревички
ме гъделичкат по ходилата,
по небцето, в подмишниците
и някъде зад ушните си миди
ги чувствам пак.

Остри, прегорели и навъсени.

После се усмихвам на фотоапарата.

Това е само август. Бeзподобен е.

Подушвам отдалеч смъртта на лятото.