.....................

Тогава кожата ми ще се вцепени...
ще бъде като кожа върху тъпан..
твърда, непрозрачна

съвсем гротескно материална.

Очите ми ще станат стъклени..
прекрасни лещи за изгубени лъчи.

През тях светът ще преминава
неподреден, осуетен. Забравен.

Но не сега. Тогава.

Смъртта на автора

....: от лингвистична гледна точка Авторът не е нищо повече от този, който пише, също тъй както аз е този, който казва аз: езикът допуска "подлог", а не "личност" и този "подлог", празен извън самия акт на изказването, който го дефинира, е достатъчен да "удържа" езика, тоест да го изчерпва.

Ролан Барт "Смъртта на автора"