сряда, 2 декември 2015 г.

.

Тялото ми е носталгия.
Цялото - не отделни негови парчета.
И докато се докосвам до тишината
я чувам.

Обратното е просто невъзможно.

...

мога да наблюдавам
/а аз само мога да наблюдавам/
как небесата над мен се затварят
и чувам звука от хлопането
на облаците един в друг.
а отдолу тялото изтича в цепнатината.
Изтича бавно
/започва се със секретите/
/приключва се с кръвта/.
а плътта е само изсушен компас,
по който другите съдят
за движението на облаците,
зарегистрирано в очните дъна.

Точно преди някой да затвори очите ми.