неделя, 25 януари 2015 г.

.

Сянката ти се бави някъде
или пък е избързала.
В светлината на рамката
се проектира загадката на тялото ти.
Не се усмихваш.
Нито като Джокондата,
нито като Сфинкса.
На мястото на устните
има черна дупка.
Която бавно те изсмуква

навътре в нищото.

събота, 17 януари 2015 г.

.

Всичките ти корени се стремят към въздух.
Притежаваш необичайни тропизми.
Харесвам точно такива растения.

.

Нещо повече от излишък
e чувството за непотребност.
Мисля, че помня
как разравяме стари рани
почти като стари гробове –
онова, което излиза отвътре
е отвъд излишъка.
Не е съвсем непотребно,
но все някога ще ни свърши работа.
Заспивай сега .

Времето все още не е дошло.

сряда, 14 януари 2015 г.

Хабитати

Мъглата се отделя,
не като мляко.
По-скоро като воал от угризения.
Вече мога да видя всички грозни гледки,
с които разполага това място.
Сигурно затова от балконите
се протягат като хищни растения
кабелите-артерии.
Кожите -дрехи.
Обръщам глава.
Излизам от кожата си.
Най-сигурният начин да умра

е да не спя за известно време.

събота, 10 януари 2015 г.

.

Не е прегръдка от камшик
това,
което оставя белези по кожата,
а бавната и хладна,
седефена на цвят,
беззвучна като охлюв
целувка на живота.