* * *

Пътеките се сведоха до нищо.
Изгасна онзи път.
Единствен за навън.
Сега пилеем дните си.
Разнищваме.
Онези монолози.
Всеки в своя кът

Пътеки няма. Казах вече.
Те са минало. Не бъдеще.

Нали?

Така съм уморена.
Животът ми протича на вълни.
Не морски. Радио и ток
протичат през гангрената на времето.

А време няма.

Чувстваш го и ти.