Смърт

Във четири сутринта
телата са на възел.
Утрото проправя си тунели
в плътта на този свят.

Тесни бели пътища,
които преминават през кожата,
нацепват я на ленти,
изгарят я.

Играят с нея.

В нежната игра на смърт.

Но нека да оставим тук телата.

За малко да умрат.