събота, 3 ноември 2012 г.



Пътят се протегна пред мен
и почти успях да го хвана.
Видях моравото му тяло
да се гърчи отпред.

И това беше всичко.

Точка,
запетайка, съмнение
за път, за посока,
за нещо…

морави капки
изстиват..

всичко е незначително..

абсолютно
и истинско.

Пътят не.

Той е морав.

Няма коментари:

Публикуване на коментар