петите ми са
сладки от меда и захарта,
но още не кървят.
а стъпя ли на
камък, ще започнат.
това е сигурност,
която плаши
и привлича петите
ми да стъпят върху твърдото.
да лепнат там,
да изтъняват от
вървежа.
сетне внезапно да изчезнат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар