вторник, 10 юни 2014 г.

Пребъдване

На Б.
Седим.
До изгрева остават само две изплясвания
на птичите пера.
Не можем да ги видим.
Ти ги чуваш преди мен.
А те се чуват преди всичко.

Във резерватите
орангутаните се борят за надмощие.
А в клетка нечие сърце пулсира
и се домогва до същината на решетките,
за да открие захранващия свободата извор.
Той е вътре.
В момента е в очите ти.
И се премества на пулсации
мигновени трепвания,
които преминават
от слънцето до теб
за части от секундата.
Не мигаш.

Слънцето не мига.
А ако мигнем затворът ще е неминуем.
Знаеш ли,
че после
ще сме просто риби,
студени риби –
и ще вдишваме вода –
солена, даже твърде
за нашите немигащи очи.
тогава ще те питам –
готова ли си да строшиш леда.


Обратно да си присвоиш пак старата обвивка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар