* * *

Все някога и лятото ще свърши.

След месец, два, най-много три
ще пресъхнем като кладенци.
Краката ни ще кретат плавно, уморено
върху официалността на този ден,
последен летен ден.
Чаршафите ще бъдат сгънати прилежно в шкафа –
онези летни, пъстри, весели чаршафи.
После зимата ще ни посрещне –
внезапно, без предупреждение
и ще умрем –
за месец, два, най-много три.

А после?
Онази удивителна, страхотна тишина
на ранните капчуци
дали ще ни разпъти
пак

или ще сме отдавна мъртви
и осолени в лятото.