.

Нека измерим температурата на въпросите

преди лицата ни да се стопят

като свещи в някоя стара, забравена църква.

от пикселите по ирисите ни нищо не остава.

само времето може да отговори

на всичко, което ни интересува.

ако се осмелим да го питаме.

.

Виждаш ли -

ръката ми си проправя път

през гъстия като козина въздух.

Виждаш ли как думите следват ръката ми

и се разпадат до състояние на газ

/летливостта им е висока/.

Седим върху пропаст.

Виждаш ли как клатим крака -

не можеш да се надяваш,

че ще уцелим синхрон -

винаги мога да спра,

да разруша условния баланс

между себе си и пропастта.

Виждаш ли,

че таванът е близо

/газът се трупа под него

и дишаме все повече и повече

от своите думи/.

Тялото ми е паничка на Петри

и ще се счупи след дългото падане.

Ще изскимтя само две думи

преди да тръгна надолу.

Ще ги видиш ли?

.

Измествам се под ъгъл от 45 градуса

спрямо оста на всичко.

Метастаза е това,

което се случва

под повърхността на нещата,

докато никой не ги наблюдава.

В тях расте, подобно на лишей,

ускорението на времето.

Коленете ми пукат от усилието

да държа тялото си така.

А вадичките на сгъвките

са само индикация за провал.

.

Сянката ти се бави някъде

или пък е избързала.

В светлината на рамката

се проектира загадката на тялото ти.

Не се усмихваш.

Нито като Джокондата,

нито като Сфинкса.

На мястото на устните

има черна дупка.

Която бавно те изсмуква

навътре в нищото.

.

Всичките ти корени се стремят към въздух.

Притежаваш необичайни тропизми.

Харесвам точно такива растения.

.

Нещо повече от излишък

e чувството за непотребност.

Мисля, че помня

как разравяме стари рани

почти като стари гробове –

онова, което излиза отвътре

е отвъд излишъка.

Не е съвсем непотребно,

но все някога ще ни свърши работа.

Заспивай сега .

Времето все още не е дошло.

Хабитати

Мъглата се отделя,

не като мляко.

По-скоро като воал от угризения.

Вече мога да видя всички грозни гледки,

с които разполага това място.

Сигурно затова от балконите

се протягат като хищни растения

кабелите-артерии.

Кожите -дрехи.

Обръщам глава.

Излизам от кожата си.

Най-сигурният начин да умра

е да не спя за известно време.