Под крилото се е сгушила

неподвижната сган.

Не виждам дали са отворили човки.

Знам, че чакат да бъдат нахранени.

Мокро е. Мирише на мокри пера

и на дъжд.

И тогава виждам,

че пространствата зад гърба ни са празни,

а човките са отворени.

Животът понякога е точно това –

червей, предаван от гърло в гърло.

.

Тишината е като конец -

хлабав в средата

и опънат откъм двата си края.

Кара ни да се движим по нея

като циркови артисти.

Внимателно,

стъпвай внимателно.

След първата дума

ще бъдеш хвърлен на публиката.

Отпечатъци

От обветрената страна на слънцето
лятото се премести
към другата.
Споменът изгоря
и кърпата, на която лягахме
само през август - също.
Върху нея се отпечатаха
гърдите, торсовете, лицата –
и продължаваха да се взират в слънцето.