вторник, 24 март 2015 г.

.

Виждаш ли -
ръката ми си проправя път
през гъстия като козина въздух.
Виждаш ли как думите следват ръката ми
и се разпадат до състояние на газ
/летливостта им е висока/.
Седим върху пропаст.
Виждаш ли как клатим крака -
не можеш да се надяваш,
че ще уцелим синхрон -
винаги мога да спра,
да разруша условния баланс
между себе си и пропастта.
Виждаш ли,
че таванът е близо
/газът се трупа под него
и дишаме все повече и повече
от своите думи/.
Тялото ми е паничка на Петри
и ще се счупи след дългото падане.
Ще изскимтя само две думи
преди да тръгна надолу.

Ще ги видиш ли?