.

Виждаш ли -

ръката ми си проправя път

през гъстия като козина въздух.

Виждаш ли как думите следват ръката ми

и се разпадат до състояние на газ

/летливостта им е висока/.

Седим върху пропаст.

Виждаш ли как клатим крака -

не можеш да се надяваш,

че ще уцелим синхрон -

винаги мога да спра,

да разруша условния баланс

между себе си и пропастта.

Виждаш ли,

че таванът е близо

/газът се трупа под него

и дишаме все повече и повече

от своите думи/.

Тялото ми е паничка на Петри

и ще се счупи след дългото падане.

Ще изскимтя само две думи

преди да тръгна надолу.

Ще ги видиш ли?