Под крилото се е сгушила

неподвижната сган.

Не виждам дали са отворили човки.

Знам, че чакат да бъдат нахранени.

Мокро е. Мирише на мокри пера

и на дъжд.

И тогава виждам,

че пространствата зад гърба ни са празни,

а човките са отворени.

Животът понякога е точно това –

червей, предаван от гърло в гърло.