Сянката ти се
бави някъде
или пък е
избързала.
В светлината на
рамката
се проектира
загадката на тялото ти.
Не се усмихваш.
Нито като
Джокондата,
нито като
Сфинкса.
На мястото на
устните
има черна дупка.
Която бавно те
изсмуква
навътре в нищото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар