...

Никога не е само черно и бяло

това, което можеш да видиш при играта на сенките,

които листата и светлината

без мяра за естетика

или оразмеряване,

или чувства,

създават;

движиш се като сянка през

тях,

докато изместваш тялото си

с една частица гравитация назад

или надолу

/това зависи само от гледната точка/;

Никога не е само черно и бяло

това,

което може да последва,

когато листата прегорят

и последват траекториите си,

очертани вече с плътния маркер на слънцето.

Ти винаги оставаш само сянка
в тяхното Никога.