На
Б.
Седим.
До изгрева
остават само две изплясвания
на птичите пера.
Не можем да ги
видим.
Ти ги чуваш преди
мен.
А те се чуват
преди всичко.
Във резерватите
орангутаните се
борят за надмощие.
А в клетка нечие
сърце пулсира
и се домогва до
същината на решетките,
за да открие
захранващия свободата извор.
Той е вътре.
В момента е в
очите ти.
И се премества на
пулсации
мигновени трепвания,
които преминават
от слънцето до
теб
за части от
секундата.
Не мигаш.
Слънцето не мига.
А ако мигнем
затворът ще е неминуем.
Знаеш ли,
че после
ще сме просто
риби,
студени риби –
и ще вдишваме
вода –
солена, даже
твърде
за нашите
немигащи очи.
тогава ще те
питам –
готова ли си да
строшиш леда.
Обратно да си
присвоиш пак старата обвивка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар