.

Само понякога става ясно,

че светът е загубен за нас.

Преди да сме оформили телата си

можем да го избродим

и като неумели скулптури

на някой разсеян създател

да спрем на тротоара, тук,

за секунда,

за да го разгледаме –

плочка по плочка,

в неговата несъразмерност и неготовност.

И да избягаме от логиката,

която прави от телата ни лостове.