Летните тревички
ме гъделичкат по ходилата,
по небцето, в подмишниците
и някъде зад ушните си миди
ги чувствам пак.
Остри, прегорели и навъсени.
После се усмихвам на фотоапарата.
Това е само август. Бeзподобен е.
Подушвам отдалеч смъртта на лятото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар