* * *

Издишахме лятото.
Почти го изкашляхме.
А беше полепнало по алвеолите,
по артериите,
беше вътре във плазмата.

Всяка клетка бе лято.
После издишахме.

Малки облаци пара
падаха в локвите
и потъваха там.

Като кораби.