Пътят се протегна пред мен
и почти успях да го хвана.
Видях моравото му тяло
да се гърчи отпред.
И това беше всичко.
Точка,
запетайка, съмнение
за път, за посока,
за нещо…
морави капки
изстиват..
всичко е незначително..
абсолютно
и истинско.
Пътят не.
Той е морав.
Няма коментари:
Публикуване на коментар