.

Тялото ми е носталгия.

Цялото - не отделни негови парчета.

И докато се докосвам до тишината

я чувам.

Обратното е просто невъзможно.

...

мога да наблюдавам

/а аз само мога да наблюдавам/

как небесата над мен се затварят

и чувам звука от хлопането

на облаците един в друг.

а отдолу тялото изтича в цепнатината.

Изтича бавно

/започва се със секретите/

/приключва се с кръвта/.

а плътта е само изсушен компас,

по който другите съдят

за движението на облаците,

зарегистрирано в очните дъна.

Точно преди някой да затвори очите ми.