Искам да се скрия от света.
Така – внезапно, съвършено да се скрия.
Никой да не види мен.
Така че да ме няма.
А после се обръщам и поглеждам.
Вътре в огледалото е нищо.
Виждам нищо.
Значи съм успяла.

L'ecume des jours

- Повярвай - каза котката, - това не ме интересува особено.
- Грешиш - рече мишката. - Все още съм млада и до последния момент ме храниха добре.
- Но мен също ме хранят добре - заяви котката, - а пък нямам никакво намерение да се самоубивам. Така че положението не ми се струва нормално.
- Защото не си го видяла - обади се мишката.
- Какво е направил? - попита котката.

Не държеше кой знае колко да узнае. Беше топло и козината й лъщеше.

- Стои на брега - обясни мишката, - чака и когато настане часът, отива до средата на дъската. Там нещо вижда.
- Няма нищо за гледане - каза котката, - освен някоя водна лилия може би.
- Да - потвърди мишката, - чака я да се покаже, за да я убие.
- Това е глупаво - рече котката. - За какво му е?
- Когато мине часът - продължи мишката, - той се връща на брега и се вторачва в снимката.
- Изобщо ли не яде? - озадачи се котката.
- Не, и остава съвсем без сили. Непоносимо ми е. Някой ден ще вземе да стъпи накриво, както си върви по дъската.
- А теб какво те интересува? - зачуди се котката. - Той и тъй е нещастен...
- Не е нещастен - поясни мишката, - ами страда. Непоносимо ми е. И освен това ще падне във водата, все се навежда напред.
- Щом е така, съгласна съм да ти услужа. Но не знам защо казвам "щом е така". Нищичко не разбирам от тази история.
- Много си добра - рече мишката.
- Слагай главата си в устата ми и чакай.
- Ще бъде ли дълго? - попита мишката.
- Докато някой ме настъпи по опашката. Трябва да проява бърз рефлекс. Но ще я оставя да се подава навън, не се безпокой.

Мишката разтвори челюстите на котката и провря главата си между острите й зъби, но почти тутакси я измъкна.

- Акула ли си яла на закуска??

- Слушай - сопна се котката, - ако не ти харесва, можеш да си вървиш. Омръзна ми тази история. Оправяй се сама.

Изглеждаше сърдита.

- Не се ядосвай - каза мишката.

Тя затвори черните си очички и отново мушна глава. Котката внимателно обхвана нежната сива шийка със зъби. Черните мустачки на мишката се преплетоха с нейните. Тя разгъна рунтавата си опашка и я отпусна на тротоара.

С песен се задаваха единайсет слепи момиченца от приюта за сираци "Апостол Юлий".

Мемфис, 8 март, 1946 година - Девънпорт, 10 март 1946 година

Из "Пяната на дните", Борис Виан