.

Тялото се шмугва в извора на мълчанието

като смок, твърде дълго останал на слънце

и започнал да вижда света.

Всички опити да надмогне себе си

остават провал.

-

петите ми са сладки от меда и захарта,

но още не кървят.

а стъпя ли на камък, ще започнат.

това е сигурност, която плаши

и привлича петите ми да стъпят върху твърдото.

да лепнат там,

да изтъняват от вървежа.

сетне внезапно да изчезнат.

.

Тялото ми е носталгия.

Цялото - не отделни негови парчета.

И докато се докосвам до тишината

я чувам.

Обратното е просто невъзможно.

...

мога да наблюдавам

/а аз само мога да наблюдавам/

как небесата над мен се затварят

и чувам звука от хлопането

на облаците един в друг.

а отдолу тялото изтича в цепнатината.

Изтича бавно

/започва се със секретите/

/приключва се с кръвта/.

а плътта е само изсушен компас,

по който другите съдят

за движението на облаците,

зарегистрирано в очните дъна.

Точно преди някой да затвори очите ми.

.

Това е моето превъплъщаване -

подай ми очите си, за да ги погълна.

Твърде дълго пътувах между

формулирането и въпроса,

но не е време да се върна.

Стоя с гръб към телата ни,

но виждам, че те се движат.

И знам, че това е вятърът,

който ги изприда и ги разприда.

...

През наушниците си от мълчание

все пак чувам света да жужи,

да гъгне, да трепва

в предсмъртните тремори

на безпокойството.

Докато клякам пред портите

на нощта, се обръщам,

за да потърся демоните,

които дебнат зад тях

и зад мен –

защото ги чувствам навсякъде.

Те са по-безпокойни от утрото,

което ще пристигне скоро.

Над хълмовете на коленете си

виждам неговия прозирен връх

да се издига, издига –

не като слънце,

а като скротум.

Ще тръгна по ръба му –

между тялото и гъвкавите

пътища на земята.

Нямам ръце за хващане,

но ми махни наушниците,

за да чувам писъците им,

докато отминавам нататък.

.

Нека измерим температурата на въпросите

преди лицата ни да се стопят

като свещи в някоя стара, забравена църква.

от пикселите по ирисите ни нищо не остава.

само времето може да отговори

на всичко, което ни интересува.

ако се осмелим да го питаме.